Конфликт в Судан: Място на първия ред в моята страна, която се разпада

Не би трябвало да рева като публицист, когато отбелязвам истории, само че в последно време рева доста.

Преди декември, когато пътувах репортажно пътешестване от вкъщи ми в суданския град Омдурман - тъкмо от другата страна на реката от столицата Хартум - единствените хора, които виждах от прозореца си, бяха тези, които носят мъртвите тела на близки на раменете си.

Те търсеха крайпътно място за погребение на труповете, защото ходенето до вярното гробище беше прекомерно рисково.

Мъртвите цивилни, мнозина убити от патрони и снаряди, бяха съпътстващите вреди от войната, почнала тъкмо преди година, когато двамата водещи военни на Судан се скараха за политическото бъдеще на страната, откакто взеха властта дружно с прелом през 2021 година

Загубих доста другари и познати.

Суетата на моята сплотена, работна -class квартал беше сменен от тишина, от време на време прекъсвана от звука на боен аероплан, предвещаващ въздушен удар, защото армията щеше да се прицелва в регион, следен от бойци от съперничещата паравоенна група на Силите за бърза поддръжка (RSF).

Хората напускаха домовете си от боязън, че ще бъдат ударени.

На 15 април предходната година си припомням, че чаках с неспокойствие прекъсвайки Рамазанския пост вечерта с някои сътрудници публицисти. Планирах по-късно да се събера още веднъж с един от дълго време загубен другар от детството.

Никога не сме се срещали и не съм го виждал до ден сегашен. Той напусна страната, до момента в който аз останах.

Ние се надявахме, че войната ще завърши скоро, вярвайки, че може би интернационалната общественост ще се намеси, с цел да спрете тази полуда " Зейнаб Мохамед Салих
Судански публицист

Започнах да се усещам разтревожен онази заран, когато започнах да виждам обществените медии изявления за офанзиви на RSF покрай града. Тогава прочетох за конфликти на интернационалното летище, към момента мислех, че насилието ще спре.

Но когато трети другар разгласява. че имаше борби в президентския замък, знаех, че това е война.

Докато доста други взеха решение да изоставен града, моето семейство и аз останахме на място се надяваха, че войната ще завърши скоро, вярвайки, че може би интернационалната общественост ще се намеси, с цел да спре тази полуда, само че страданието на суданския народ изглеждаше подценено.

Жителите освен се опасяваха от уличните борби, които се водеха, само че и от въоръжените мъже - от двете страни - идващи да плячкосват. Те разграбиха домовете, като взеха всичко - от коли до лъжици.

Върнах се в Омдурман, само че не съумях да стигна до дома си. Получих отчети, че даже вратите и прозорците му са били свалени и отнесени.

С напредването на спора хората започнаха да наподобяват по-слаби и по-бледи, заради до дефицита на храна и питиета, защото малко помощ доближаваше до града. Единственият дребен пазар в моя квартал беше ударен от въздушни удари, до момента в който армията се опитваше да прогони RSF.

Останалите лечебни заведения лекуваха единствено ранените от войната, тези с други условия не се виждаха. Баба ми с диабет умря, защото не можеше да се лекува.

Аз също се разболях доста заради липса на храна.

Единствената клиника, която работеше, беше на 30 минути пешком.

Братовчед ми ме придружи и трябваше да спра на сянка на всеки две минути, до момента в който силата ми се изразходваше.

Единственият дежурен доктор ми предписа някакво лекарство, което с помощта на другари в Европа съумях да се сдобия с.

Въпреки че нещата са неприятни в Омдурман и Хартум, най-засегнатият регион е западният район на Дарфур, където спорът е придобил етническо измерение.

Дойдох тук доскоро повече от три месеца, с цел да рапортувам какво се случва след миналогодишните всеобщи убийства в градове като Генейна, столицата на щата Западен Дарфур.

Организация на обединените нации сподели, че повече от 10 000 души са починали в града по време на две кланета.

Хората са ми сподели за етнически ориентирани убийства и полово принуждение. Те остават травматизирани месеци по-късно.

Всички плачат, когато ги запитвам за техните прекарвания. Аз също не можах да сдържа сълзите си и се мъчех да дремя.

Нощите ми също бяха обезпокоени по време на пътешестване до Фашър, столицата на Северен Дарфур, защото въздушни удари удариха града през нощта, разтърсвайки всичко и събуждайки всички.

Опитвах се да опиша нашата история, само че имам възприятието, че светът гледа встрани. Международното внимание е ориентирано към Газа, а преди този момент беше към Украйна.

Чувствам се печален и сърдит.

Международната общественост би трябвало да се намеси, с цел да спре тази война, като окаже напън върху двете страни и техните районни поддръжници. Без напън не мога да видя края.

Сърцераздирателно е да видя по какъв начин страната ми се разпада и има заплаха нещата да се влошат с елементарните хора, въоръжени и от двете страни.

Още за дългогодишния спор:

Източник: bbc.com